T3 съдържа хормона Трийодтиронин – това е йодирана аминокиселина, който стимулира клетките на щитовидната жлеза и има способност да извлича йода от кръвната плазма. Той регулира нормалния растеж и развитие на организма, влияе за регулацията на обмяна на веществата и дейността на нервната ситема. Често този хормон се употребява за отслабване, защото забързва метаболизма по невероятен начин.
Дозите са от 25-50 микрограма (µg) дневно, като се започва с 25, а някой атлети (включително жени) делят таблетката на две и постигат страхотни резултати.
Бъдете внимателни преди употребата на този препарат, защото той е много мощен и ефикасен. Бъдете сигурни, че нямате проблеми със щитовидната жлеза, тъй като може да ви създаде здравословни проблеми.
Хормона T3 (трийодтиронин) е подходящ за отслабване, но преди това е препоръчително да направите изследвания на щитовидната жлеза, защото е вероятно да нямате нужда от приема му.
Щитовидната жлеза е един от диригентите на хормоналната система в организма. По тази причина всеки сериозен преглед днес трябва да включва изследване на щитовидната жлеза и на нивата на хормоните, отделящи се от нея. Самата щитовидна жлеза има формата на пеперуда и се разполага като щит (откъдето идва и името) пред трахеята, непосредствено под адамовата ябълка. В нормално състояние тежи около 20 г и трудно се опипва. Основна й функция е да произвежда от йод и белтъци определен тип ендокринни хормони, които от своя страна регулират следните процеси:
• температурата на тялото и отделянето на топлина;
• развитието и растежа на организма;
• обмяната на веществата;
• поведението;
• съзряването на мозъка при новородените.

Как функционира щитовидната жлеза
Тя е съставена от т.нар. фоликули – мехурчета, в които се произвеждат двата основни хормона -трийодтиронин (наречен за кратко Т3) и тироксин (Т4). За тази цел жлезата използва йод, въведен с храната в организма. Т4 е прохормонът, докато всъщност Т3 е активният хормон, който е от 3 до 8 пъти по-активен от Т4. Двата хормона се складират в т.нар фоликули, като се свързват с белтъка, наречен тиреоглобулин. Когато попаднат в кръвоносната система, двата хормона живеят сравнително кратко. Отделянето им зависи от хипоталамуса, който при “регистриране ” на потребност от тях в организма отделя белтък, наречен ТРХ.
Белтъкът ТРХ се свързва с определени рецептори в хипофизата, а тя, стимулирана по този начин, отделя хормон, наречен ТСХ – тиреоидо стимулиращ хормон (тиреоидна е латинското наименование на щитовидната жлеза). ТСХ се свързва с рецептори в клетките на щитовидната жлеза, активира се системата на втория посредник и започва синтезирането на Т4. Той се отделя в кръвта, достига до прицелните тъкани и органи, където се превръща в Т3 и упражнява биологичното си въздействие.
Тъй като Т3 и Т4 не са разтворими във вода и не могат да се придвижват самостоятелно в кръвта, те обикновено се свързват с транспортна система, наречена ТСГ-тиреоид-свързващ глобулин. Както и при останалите, познати ни вече хормони, активен е само свободният Т3. Когато той попадне в по-големи количества в мозъка, се свързва с рецептори в хипоталамуса и блокира отделянето на ТРХ, тоест спира секрецията на щитовидни хормони. Така природата е създала механизъм за автоконтрол на производството на хормони, наречен отрицателна обратна връзка.
Най-често попадането на Т3 в клетката води до активиране на клетъчното ядро и до производство на определен тип белтъци, задоволяващи съответните потребности – белтъци, липсата на които е стимулирала хипоталамуса да започне синтеза на щитовидни хормони.

Увеличена и намалена функция на щитовидната жлеза
При увеличена функция на жлезата (хипертиреоза), която се изразява със засилено производство на Т3 и Т4, се регистрират типични симптоми. На първо място обмяната на веществата работи на ненормално високи обороти, настъпва повишаване на телесната температура, на сърдечната честота, нерядко и на кръвното налягане. Наблюдава се безсъние, треперене, често изпотяване, разстройство и засилен апетит, без обаче да е налице нарастване на теглото. Това най-често става, когато определени зони от жлезата не се “подчиняват” на контрола на хипоталамуса и хипофизата и произвеждат повече от необходимото количество хормони.
Подобно състояние е възможно да се получи при автоимунно заболяване, когато организмът сам произвежда имунни вещества, стимулиращи растежа и “непокорството” на жлезата. Така се стига до нарастване, наречено в България “гуша”. Сходен е и механизмът на познатата ни Базедова болест. За нея е характерно изпъкването на очите. Само 20 процента от този тип заболявания засягат мъжкия пол. Най-често хипертиреозата се лекува медикаментозно с много добър резултат, но нерядко, за да се разруши жлезата, се налага прилагането на радиоактивен йод. След това идва ред на заместителното лечение с тиреоидни хормони, което трае до края на живота.
При намалена функция на щитовидната жлеза организмът страда от липсата на Т3 и Т4, като най-честата причина е недостигът на йод в храната. Хипоталамусът и хипофизата “улавят” този дефицит и стимулират жлезата да произвежда непрекъснато все повече и повече хормони, което не е възможно. Жлезата нараства неимоверно, образува се “ гуша”, която, за разлика от описаната по-горе, не произвежда достатъчно Т3 и Т4. Енергията в организма не е достатъчна, всички процеси протичат по-бавно и по-мудно – налице са нарушена мисловна концентрация, лесна уморяемост, студени вълни, апатия, нерядко и депресивни настроения. Макар че рядко се явяват у мъжете, тези състояния не бива да се подценяват от лекарите. Още повече, че напредването на възрастта и тук води до по-оскъдно производство на хормони. Леките форми на болестта се лекуват с добавяне на йод към храната, а по-тежките – със заместително лечение с щитовидни хормони.

Защо телесната температура е винаги около 36,8 градуса?
Основният енергиен източник за производството на топлина в организма е разграждането на веществата. Защо обаче телесната температура най-често е точно 36,8 С? Основната причина за това са жизненоважните ензими, катализиращи всички процеси в тялото ни, които работят най-добре при тази температура и нарушават дейността си (и функцията на всички важни системи в организма), когато тя се промени. Топлокръвните същества (птици, бозайници и хора) могат да съществуват нормално само в тесни температурни граници и това е еволюционната цена, която са платили за усъвършенстването си.

Функционира ли щитовидната ми жлеза все още нормално?
Това е въпрос, който почти всеки човек си задава, когато прочете повече за жлезата! Нормалната телесна температура е почти сигурен белег за положителен отговор. Просто си премерете някоя сутрин температурата – ако е по-висока от 36,8?С, потърсете лекарска помощ. Понижаването на телесната температура се дължи най-често на оскъдно количествоТ3 и Т4 в кръвта, на неправилно и непълно разграждане на мастната тъкан и на недостатъчно енергия и топлина за тялото. Така освен описаните по-горе симптоми се наблюдава и наддаване на тегло за сметка на нарастване на мастната тъкан.

Какво може да направи лекарят?
Доскоро щитовидната жлеза при жените бе второстепенен проблем за решаване на фона на климактериума. За “мъжки” изменения в нея практически никой не говореше. Лечението на нарушенията в секрецията на жлезата обаче е много деликатна и отговорна мисия, тъй като точното дозиране на препаратите е истинско изкуство.
Днес по-често се диагностицира недостатъчна функция на щитовидната жлеза, която се лекува обикновено със заместително лечение. В САЩ за 1997 г. са предписани 36 млн. рецепти за препарати, съдържащи тиреоидни хормони. Това до известна степен е странно, тъй като е известно, че само 4 процента от застаряващото население показва нарушения в секрецията наТ3 и Т4. Парадоксално е, но броят на рецептите, съдържащи предписания за хормони нараства всяка година. Дали препоръчването на хормони и на здрави хора има профилактичен ефект срещу описаните по-горе последици от недостига на тиреоидни хормони? Това засега не е ясно – навярно обаче ще се изясни в близкото бъдеще!

Как могат да се измерят нивата на Т3 и Т4 в организма?
Докато при останалите хормони напредването на възрастта води до ясно изразени промени, тук промените не винаги са налице. Освен това щитовидната жлеза е може би единственият ендокринен орган, чиято нарушена функция може сравнително лесно да се разпознае (разбира се, от опитен лекар) само по типичните симптоми – хормоналните изследвания не се препоръчват при всеки пациент. Или както казва сър Уилям Ослер, един от големите лекари на XIX век, “оставете пациентът да говори достатъчно дълго, диагнозата ще се появи сама!”!

Ето защо най-добре е човек да се самонаблюдава и да регистрира симптомите. Само ако се налага, е желателно да се направи кръвен тест за Т3 и Т4 – в свободна форма, разбира се. Възможно е хормоналните нива да са нормални и въпреки това пациентът да има оплаквания. По тази причина много специалисти препоръчват да се изследват хормоните в урината, отделена за 24 часа. Ако се използва такъв метод, е препоръчително и допълнително да се изследват хормоните от кората на надбъбрека – кортизолът е важен за превръщането на Т4 вТ3.
Може би тук е мястото да повторим отново сериозните симптоми на недостатъчната секреция на хормони от щитовидната жлеза – понижена телесна температура, апатия, лесна уморяемост, депресивни настроения, нарастване на теглото, суха кожа и чупливи нокти, трудно зарастващи рани, болки в ставите. Когато секрецията е абнормално увеличена, се наблюдава повишена телесна температура, разстройство и засилен апетит, ускорен пулс, неспокойство, раздразнителност, сърцебиене.